Траурно присъствие в памет на българските реки!

Годините минават, кучетата си лаят, а керванът си върви. И докато политиците ни разиграват най-различни сценарии и ни се подиграват с търпението като народ, всяка година си заминава река, след река, след река. Вече в продължение на 4 години от Сдружение Балканка се опитваме да информираме обществеността за случващото се с кръвоносната система на живия организъм – Българската природа.

Посещение след посещение, доклад след доклад и въпреки всички сигнали, жалби и становища крайната цел не е потигната – Мораториум на строителството на нови ВЕЦ и привеждане в съответствие със законите и наредбите на вече изградените такива.

Никакво намерение не се показва и по отношение на целите за подобряване на водните тела чрез премахване на вече съществуващи хиляди изградени прегради по българските реки. Нищо не се случва и по отношение на така нар. Наредба за рибни проходи, която би трябвало да даде регламент за постигане на целите и излизане от „джунглата“. А рекичките ни изчезват една след една.

Ето защо на 14.03 от 08:30 се събрахме пред Министерството на околната среда и водите в Международния ден за защита на реките.Това не е протест, а помен за вече загубените реки и молитва за запазване на все още живите.

“Nature has all the time in the world, we do not”.