Сдружение Балканка - Доклад за посетени водохващания на територията на БДИБР

Уважаеми дами и господа,

В качеството си на председател на УС и отговорник по проблемите свързани с околната среда в Сдружение Баланка – гр.София, Ви информирам за следното: в изпълнение на програмата на Сдружението за спасяване на българските реки от убийственото влияние на всякакви водохващания изградени в коритата на реките, във връзка с поетия ангажимент да помагаме на структурите на МОСВ и БД, изпращам доклад за посетени ВЕЦ във водосбора на река Въча (река Марица) и река Влахинска(река Струма), разположени на територията на БДИБР и БДЗБР.

Молим да разгледате внимателно, защото докато ние си седим вкъщи, животът в реките изнемогва (там, където изобщо е останал) – в случая такъв не беше наблюдаван под водохващането ….

Настоящият доклад е насочен специално до БДУВ-ИБР и министъра на околната среда и водите, но го пращаме до всички БД, с една единствена цел: да виждат какво се случва навсякъде. Нашите проверки нямат друга цел освен една единствена: опазване на местообитанията, чрез повишаване на информираността сред обществото и компетентните органи и засилване контрола над ползвателите на вода, защото явно те не могат да се самоконтролират.

Моля, прочетете докрай, защото това е приказката за българските реки след 10 години ПУРБ-ове, след 13 години ЗВ, ЗБР, при налични ЗОПОЕЩ, ЗООС и при налично МОСВ.

Водохващане на река Девинска

Посещението е при маловодие от дата 15.09.2021г. Натъкнахме се на водохващането непосредствено до пътя, преди паркинга на красивата иначе екопътека „Струилица – Калето – Лъката“, точно на границата на ЗМ „Поречието на река Девинска“, обявена по Закона за защитените територии със Заповед No.РД618 от 08.07.2002 г., бр. 86/2002 на Държавен вестник.Реката е почти пресъхнала след водохващането и е останала на локви, като в река Девинска над Водохващането протичат водни количества от порядъка на 250-300л/с, а след водохващането едва църцорят 5 капки на час. Водовземните органи са разположени на десния бряг на реката и нашите подозрения са, че водохващането отнема води в полза на рибарник Девин – 4 с титуляр „Топчиев“ ЕООД. В интерес на истината не можем да проверим дали става въпрос за незаконно работещо водохващане и с каква цел, тъй като в регистъра на БДИБР липсват координати на издадените разрешителни, но след като поразровихме и установихме титуляра, виждаме, че такова разрешително за този титуляр има под номер 31160023. В таблицата липсват много данни, но от това, което е видно в регистъра, се вижда, че определеният лимит за водоползване е 580380м3. Разрешеното водоползване е в размер на 37л/с(предполагаме, че в таблицата има някаква грешка като е записано 37м3/с?), с целогодишен режим на водоползване. Искаме да отбележим, че при 37л/с, лимита се постига за 181дни. Да предположим, че това е нормално. Това, което ние обаче заснехме и е видно от приложените снимки показва водовземане в размер на 300л/с, което означава, че с такова количество годишния лимит трябваше да е преизпълнен за само 22дни!!! Нашите изводи са, че в случая има брутални нарушения на параметрите на разрешителното.

В крайна сметка реката под водохващането е на локви. Рибен проход няма и плах опит да е правен, като цяло брутално нарушение в Натура 2000 зона, като e на лице състав на престъпление и по НК чл.278в.

Видео: https://youtu.be/_NGpk6HZm_U

Снимки приложени към писмото под и над водохващането.

Координати на водохващането са: 41.742229 24.361840 ( https://goo.gl/maps/V7V4avjXeKA6wz3K8 )

Реката, в участъка между водовземането и МВЕЦ Буйновска, попада в защитени зони от мрежата Натура 2000, както следва:
ЗЗ „Западни Родопи” BG0001030 – по директивата за опазване на хабитати.
ЗЗ „Западни Родопи” BG0002063 – по директивата за опазване на птици.

Моля да извършите проверка и да ни дадете повече информация за това водовземно съоръжение и параметрите на разрешителното.
До служителите на МЗХГ и МОСВ. Участъкът по река Девинска в района на екопътеката попада в границите на целогодишно забранените участъци за риболов съгласно заповедта на Министъра на земеделието, храните и горите РД 09-69/01.02.2019г., включена в т.4.1 с цел естествено възпроизводство на рибите. Ясно е, че риби от популациите в река Въча няма как да достигнат до участъка, заради злощастното водохващане, но все пак… Освен това, участъкът се намира на територията на ЗМ по ЗЗТ, където е забранено зарибяването с неместни видове риба. Е, много интересно, но по пътеката се натъкнахме на табелки с текст „Зона за риболов“. Помислихме, че са стари, но познати риболовци ни пратиха следния линк: https://www.dls-izvora.com/%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%b8/ . В него се откриват и цени на риболовната услуга към ловното стопанство.

Възникват следните въпроси:
– На какво основание се допуска риболов в забранен за риболов участък, глобата за което представлява нарушение по ЗРА и е значително по-голяма от платената услуга?
– Във връзка с дискусиите от миналата година по чл.15а на ЗРА стана ясно, че стопанисването на реки в момента изобщо не е уредено, тъй като няма наредба и правила, по които да се извършва. Следователно тази дейност е незаконна.
– Съгласно Закона за лова и опазване на дивеча, чл.5 дава дефиниция на това какво е дивеч: Чл. 5. (1) Дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици – обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел.Следователно рибите не са дивеч, собствеността върху тя е публично-държавна, доколкото по смисъла на закона за водите, водните течения са публично-държавна собственост. Следователно дейността е незаконна
– Кой контролира и на какво основание се заплащат таси, как се отчитат изобщо приходите от тази дейност, която няма как да е законна?
– Извършват ли се зарибявания на въпросният участък в нарушение на ЗЗТ и заповедта за обявяване на ЗМ, доколкото в страната няма стопанство, което да отглежда вида Salmo macedonicus, който е Натура 2000 вид и съседната Гръцка държава докладва в рамките на задълженията си по директивата за хабитатите. ТАм са допустими зарибявания единствено и само с вида Salmo macedonicus, доколкото поречието на река Девинска попада в ареала на този Балкански ендемит.

Поздрави,
Иван Пандъков
Председател на Сдружение „Балканка “