Там, където свършва пътят

Ето, че сезона е вече почти към своя край, а сякаш много бързо се изниза тази година, в която постоянно се въртяхме около темата за любимите ни реки, но с по-негативни нотки – опитите да бъдат опазени.
Е, все пак оставаше време понякога да се докоснем до магията на „митичните“, само за да се надъхаме да се борим с нови сили. За наше щастие, някои от тези реки все още са живи, а знаете, че най-важното е не дали сме хванали нещо, а да видим, че има живот в дадена река.
Тази година, по една или друга причина, при обиколките ми из страната не рядко се случваше само да минавам покрай някоя от онези, магичните реки. В тях виждах уникални неща, които е трудно да се опишат: като например 50 см пъстърва, седяща необезпокоявана в малък вир, на кристално бистра река и от време на време, бавно вдигаща се до повърхността, за да вземе поредната удавила се мушица. Седиш, наблюдаваш и виждаш съвършенството, нейната жизненост ти дава не само усмивка на лице, но и сякаш ти предава някакви невидими сили. Най-хубавото за мен беше, че в тези моменти бях с приятели, не риболовци, които трудно биха си представили случващото се от моите разкази за риболовни обиколки. Видях искрените им усмивки, докато наблюдаваха през бинокъла, а едва ли има по-добър посланик на нашата кауза от тези мигове. Имаше и уникални случаи, като например, тръгнал по поредния пресъхнал поток да снимам водохващане за ВЕЦ. Сенчеста гора, сухите камъни и праговете с мъха по тях, говореха без думи за минали периоди, когато тук е текла вода, когато са се образували водопади. Имаше единствено малки локви с размер от около метър и дълбочина петнадесетина см, събиращи се от малки капки вода от почвата. И във всяка локва имаше по една рибка, видимо в добро състояние, която бързо се шмугваше под някой камък и чакаше да отмина – но всъщност, това, което наистина чакаше, беше дъжда, след който, може би, реката ще потече отново.
Та дори без въдица в ръка видях, че живота е уникално нещо и се опитва да оцелява дори на такива места, които са доста повлияни от човешката дейност. Така че надежди винаги има.

През годината, както винаги, носех фотоапарата често с мен, но оставам длъжник на форума, затова скоро може би ще направя един комбиниран репортаж, да си припомня какво беше през тази година.
А иначе, през последния уикенд се засилихме силна група Балканци, към една от митичните реки, за да се потопим в магията на пъстървовия риболов.
Схемите, кой откъде да тръгва, за да се срещнем в ранни зори, бяха уникални сами по себе си, но това не е толкова важно.
По-важно бе това дали ще открием живот в реката.
Около 8 и нещо вече бяхме там. Ентусиазирани се спуснахме към реката. Още в самото начало имах вдигане на риба след Mosca-та, но само пипна блесната. След малко една по-„тлъста“ риба пак се убоде на блесната, но пак не се закачи. Единичните куки без контри, може би подпомагаха това, но няма как – за да има, трябва да ги пазим 

 Така активно, но и също толкова неуверено продължи и по-нататък. Стефчо упорстваше на сухи мухи, но и при него нещата не потръгнаха, както ни се искаше. Постепенно първия час се изниза без улов, но пък мястото беше уникално, виждахме рибки и затова резултата нямаше много значение.

По едно време, Стефчо се приближи до хубаво място, с дълбочинка и по-ламинарно течение. Чувствахме, че е доста подходящо, за да крие изненади.
И ето, че почти веднага, Стефчо залови първата дива рибка 

След кратка фотосесия, петнистата си отплува. Мястото обаче предполагаше и още изненади и аз започнах да го обстрелвам. След няколко замятания се появи и втората риба, мерна, около 26-27см:

Нещата взеха да си идват на място. Аз заметнах отново и след няколко хвърляния извадих и трета риба от същото място.
Доволни продължихме да облавяме плиткажите. Повечето рибки определено предпочитаха по-слънчевите местенца, но нямаше много вирове, водата беше бърза, примамката преминаваше сравнително бързо през „тънката вода“ и рибките само се вдигаха зад блесната, леко се обождаха или само се извъртаха и си заминаваха. При тези условия Стефчо облавяше внимателно плитчините в близост до брега, където имаше леко затишение на водата и можеше по-добре да подаде сухата муха, докато аз „чоплех“ покрай камъните в бързото. Така той ми „дръпна“ с няколко риби. Аз привидно вдигах повечко петнисти, но рядко успявах да кепчосам някоя. Като цяло рибите бяха в разнообразни размери, като преобладаваха тези около и малко над нормата по закон. Но ни беше много леко някак си, намирахме се на страхотно място, така, че наличието на живот ни беше достатъчно.

След поредната рибка, решихме, да запалим колата и да слезем няколко км по-надолу по реката, хем да видим други места, хем да проверим, дали в по-голямата вода, където привидно имаше и хубави вирове, няма да се крие някоя голяма хитруша 

Речено сторено.
Отново тръгнахме по реката, която вече беше доста различна. Все едно сме на две различни реки.

Ентусиазирани облавяхме повечето перспективни места, но рибки така и не виждахме. Правеше впечатление, че почти не се виждаха дори подплашени от нас да пребягат нанякъде. Продължихме да упорстваме все пак, когато достигнахме до един вир, точно до една скала на завой. Водата влизаше бързо във вира, където забавяше и след това пак рязко изплитняваше и се разпенваше.
Първо заметнах с един туичингов воблер. Той бързо беше отразен от две сенки, една по-голяма и една по-малка, които се засилиха зад него, но не последва закачане. Хмх. Извадих любимата Mosca, заметнах отгоре в бързото, блесната влезе във вира, няколко оборота и силен удар, засечка и в бистрата и дълбока вода започна да се мята красива балканка над 30см. Това беше като кулминация на приятните емоции до този момент.

Кратка фотосесия и пак на свобода. Щях да кажа „пак във водата“, но тя всъщност не е вадена от там 

Викам на Стефчо: „Аз пак ще заметна“. Повтарям упражнението и веднага закачам нова мерна риба, която, както повечето си събратя, започва да се мята диво във вира. Няколко скока и аха да я кепчосам и се откачи. „Да е жива и здрава“.
Предполагах, че вече няма смисъл да мятам, но викам си : „Що пък не?!“. Отново повторих движението, няколко оборота и видях как от някъде се стрелна едра сянка, забавих максимално въртенето, тя захапа, засечка и картинката с първата хубава риба се повтори, само, че тази беше още малко по-голяма.

Емоцията е точно в това, че в кристалната вода виждаш всичко, което се случва под водата и е голямо дебнене на точния момент 

 Е, след релийза, мога да кажа, на третата риба от вира, Стефчо тръгна напред, но заобиколи и аз реших пак да мятам. След няколко замятания от плиткия и бърз участък над вира тръгна доста едра риба, която обаче така и не пожела до последно да захапе блесната, но дойде съвсем близо до мен: беше красива балканка с подобни размери на предишните две. Нямаше какво повече да желая от това място и тръгнах и аз.

Любувах се на пенливите бързеи и на красивите вирове с вливащи се в тях бързи води:

Малко след това Стефчо залови една рибка, която наруши меланхолията, която ни обземаше 

След това, да не остана назад, реших да покажа силата на спининга в това „състезание“. Първо от дистанция заметнах във вира отгоре, при което последва бърз удар, натисна здраво надолу, но се откачи. След това и двамата мятахме във вира, но нищо. Тръгнахме да го подминем и видях, че има много хубав подмол до другия бряг с добра дълбочина. Подадох, така че да мина много близо до подмола и ме отнесе много красива рибка, която реши да позира за последно:

А посланието от последния кадър е ясно: „Техният живот не ни принадлежи“

Нищо не споменах за другите двама, Цецо Методиев и Пенчо, но от техния риболов, дори аз не съм виждал снимки още. Казват, че май били хванали, но дали е вярно, незнам … 

Поздрави и до скоро

Иван Пандъков