Балканска пъстърва(македонска) / Salmo macedonicus

Балканска пъстърва – символ на красота и чистота!

Род Salmo се характеризира с голямо видово разнообразие на Балканския полуостров. Добър източник на информация на достъпен език е определителят на сладководните видове риби в Европа на Kottelat and Freyhof (2007), където авторите посочват, че въпреки описаните 17 вида пъстърви на Балканския полуостров, броят им е подценен и по-детайлни таксономични изследвания, вероятно ще допринесът
за описването на нови видове. В трудовете на Simić and Šorić(2006), Brutto et al. (2010), Kohout et al. (2013), Zogaris et al. (2014), Barbieri et al. (2015), Marić et al. (2017), където са приведени солидни доказателства, че във водосборите на реките Струма, Места и Марица автохтонният вид пъстърва е Salmo macedonicus.

Балканска пъстърва Salmo macedonicus — Снимка: Иван Пандъков

В съседна Гърция, която споделя водосборите на тези три реки с нас, за опазване на популациите и местообитанията на ендемичния вид Salmo macedonicus(балканска пъстърва) се обявяват специални защитени зони от тяхната екологична мрежа Натура 2000. В главата за македонската пъстърва в книгата „Сладководните риби и миноги на Гърция“ (Barbieri et al. 2015) е записано, че в Гърция, видът се среща в малки реки от водосбора на Струма и има по-широко разпространение във водосбора на Места, тъй като същият е с повече пъстървови реки. Авторите посочват и че във водосбора на Еврос /Марица/, македонската пъстърва се среща само в България, защото в Гърция реката е в долното си течение, където няма подходящи местообитания за вида.

Нещо повече, в доклада „List of species for which field work will be carried out and supporting technical report“ на Zogaris et al. (2014), финансиран от Европейската комисия в рамките на проект „Monitoring and evaluation of conservation status of EU’s interest ichthyofauna species in Greece“, македонската пъстърва е посочена като вид, за който страната трябва да проведе мониторинг според чл. 11 и да докладва за състоянието на вида към Европейската комисия според изискванията на чл. 17 от Директива 92/43/ЕИО. Поради тромавата актуализация на приложенията на Директивата, все още Salmo macedonicus фигурира като S. Macrostigma в Приложение II (животински и растителни видове от интерес за общността, чието съхраняване изисква обявяване на Специални защитени зони). В доклада на Zogaris
et al. (2014) ясно се посочва, че що се отнася за Гърция, наименованието Salmo macrostigma съответства на 5 отделни ендемични вида пъстърви от средиземноморските водосбори: S. farioides (код 5350), S. lourosensis (код 5352), S. macedonicus (код 5353), S. pelagonicus (код 5354), S. peristericus (код 5355).

Морфологически македонската пъстърва се различава от останалите таксони от род Salmo по едри тъмни петна, кафеникави до черни, като често към опашката са виненочервени и виолетови. Описана е от Караман 1924г, във водосбора на река Вардар, географска област Македония, откъдето идва и името на вида. Обитава чисти и богати на кислород планински реки, като видът е значително по-толерантен към затопляне температурата на водата от по-северните видове от род Salmo. Ето защо може да се открие и в средното течение на много реки.

Природозащитният статут на вида в България все още е неизяснен, но предвид ограниченото му разпространение и ключовата роля във водните екосистеми, които обитава (често е единствен вид в съответния речен участък) се очаква, при наличието на достатъчно данни, да има висок природозащитен статус.
Унищожаването на местообитанията на този вид, вследствие на фрагментация и обезводняване на речните участъци, заедно с дългогодишната порочна практика на генетично замърсяване, посредством зарибяване с рибарникови, чуждоземни видове пъстърва са основните заплахи пред вида.
Разбира се и браконерският риболов също, особено електроулова и свръхулова в крехките планински системи.