ЗАРИБЯВАНЕ С ПЪСТЪРВИ – КЪДЕ, КОГА И КАК?

zarib 1

Настоящата Инструкция е изготвена с цел подпомагане на зарибяването на планински реки с Балканска Пъстърва, която е най-ценният и най-бързо изчезващ вид в нашите реки. Съзнавайки тази тъжна реалност, в последните години много риболовни клубове и самостоятелни риболовци зарибяват за собствена сметка избрани от тях реки. Много други хора изявяват желание да се включат в подобни акции или да го направят самостоятелно, но не знаят къде, как и с какви риби може да се извърши такова зарибяване. Тази Инструкция е опит да се отговори на всички важни въпроси – за да може целите на любителското зарибяване да бъдат успешно постигнати. Информацията, изложена тук, е натрупана вследствие дългогодишно проучване и натрупан практически опит и наблюдения. Надяваме се тази информация да е полезна, както за по-новите ентусиасти, така и за хората с опит в такива дела.

І. Какви вид риби да пуснем?

- Не трябва да се пускат американки, сивени, липани или други видове пъстървови риби. Тези риби изяждат храната, хайвера и малките на Балканката, без да се размножават /или го правят на малко места у нас/. Не че Балканката изчезва, но за дълъг период /докато другите се изловят/ развитието на Балканките се задържа.

- Brown Trout /Salmo trutta lacustris/ или нашенската Балканска Пъстърва /Salmo trutta fario/?  - Задължително и само с нашенската, доколкото това е залегнело и в националните програми за за съхранение на местните видове и по-конкретно на популациите от Балканска Пъстърва.

Приемливо е да се зарибяват реки с кафява пъстърва, но само такива, в които никога не е имало Балканки – за да не могат да се смесват. Такова зарибяване е на път да бъде забранено в бъдеща национална програма „За Балканската Пъстърва”. Докато такава забрана залегне в нормативната уредба – все още ще е възможно да се зарибява и с кафяви пъстърви, но не е добре да се прави.

Трябва да се има предвид, че кафявата, която може да се размножава в нашите реки, е по-издържлива на по-топла вода, обаче издържа и на студена. Освен това тя расте по-бързо и повече от нашенската. Ето защо е по-интересна от риболовна гледна точка, поради което сигурно ще представлява интерес, в случай че определени участъци или цели реки у нас бъдат предоставени на сдружения с нестопанска цел – да ги стопанисват. Бъдеща цел, ако - не дай боже, стопанисването на реки стане възможно посредством законодателни промени - ще бъде забраната в стопанисваните участъци да се въвеждат други видове риби, освен Балканска Пъстърва.

ІІ. Кафява и Балканка – как да ги различаваме?

Въпросът е спорен. В много и различни източници се публикуват снимки на една и съща риба, като веднъж са представени като Кафява, а друг път – като Балканка.

Всъщност при споменатите по-горе латински наименования най-често се има предвид една и съща риба, като разликата е, че първите - Salmo trutta lacustris обитават езерата на Западна и Средна Европа и навлизат в реките само през размножителния период, а вторите - Salmo trutta fario обитават реките постоянно. В този смисъл – вторите са речни или ручейни и оттам вероятно е възприето латинското наименование и на нашенските Балканки. Възниква въпросът – защо всички сме чували, че нашенските Балканки са уникални и как би трябвало да изглеждат тези риби, ако това е вярно?

Без претенции за сигурност, можем да кажем, че според нас – Балканската Пъстърва няма нито едно кафяво петно. Само ситни или не много големи, черни и червени, почти кръгли точи. Повече или по-малко, някой път – само няколко. Риби без нито една червена точка не са Балканки със сигурност. Цветът на кожата зависи от цвета на скалите и дъното и може да е най-различен. По кожата е възможно да има и големи участъци с по-светъл или по-тъмен цвят.

balkanka 1

Eто едни есенни рибки, на които по страничната линия има избили вече някои от червените точки.

По-подробно този въпрос е разгледан в статията  „Балканка – Що Е То ?”

ІІІ. Откъде да вземем рибите?

Известните на нас производители на зарибителен материал от Балканска Пъстърва, с постоянно производство, са пъстървовите стопанства – Тошков Чарк в Родопите над Батак, развъдниците в Триград и рибовъдно стопанство „Настан” към ДЛС „Извора”, гр. Девин. Също и във Вила Червен – в района на Рибарица, Тетевенско.

Най-популярният, с най-голям опит и постоянни наличности от зарибителен материал за продажба е яз. Тошков Чарк. Рибите, взети от този развъдник много приличат на описаните по-горе Балкански Пъстърви. Би могло да се каже, че преобладаваща част от рибите, които плуват в нашите реки са преки наследници на риби, взимани от този развъдник и пускани през годините назад – от дълбокия Соц до сегашно време.

Развъдници, от които може да се закупят кафяви пъстърви има в Твърдица и Пещера. Вероятно и те могат да произвеждат Балканки. Със сигурност през различни периоди са отглеждани Балканки и в много други малки рибарници, като Годеч, Осенов Лаг и много други. В последните години много от тях или не функционират изобщо, или отглеждат само дъгова пъстърва, и само по изключение – Балканки.

При всички положения – когато се закупуват рибките - трябва задължително производителят да бъде запитан и да гарантира, че са Балканки. При това е добре да бъде предупреден, че развитието на рибките ще бъде следено през годините, със съответна антиреклама, в случай че те не се окажат такива.

Въпросът за чистотата и произхода на зарибителен материал от Балканска Пъстърва е много сложен, поради липсата на системни изследвания и сравнителни ДНК анализи, както на съществуващи истински диви риби, така и на произвежданите рибки в рибарниците. Предстои този въпрос да бъде уреден в бъдещата национална програма „За Балканската Пъстърва”.

Задължително условие при закупуването е производителят да предостави декларация за произхода и здравния статус на рибките, която да се представя на инспектиращи органи по реките. Това се налага, поради факта, че засега любителското зарибяване все още е забранено. То може да се извършва, само съгласувано с ИАРА, но така всички ще разберат коя е реката, а всеки би искал да зариби любимата си река, без някой да разбере. Все пак – ако ви хванат контролните органи, след представяне на документа за здравен статус и произход, и обясняване на целите на зарибяването – инспекторите трябва да са без сърца - за да ви санкционират.

ІV. Избор на река за пускане на риби.

То е ясно, че за всеки е най-добре да зариби любимата си река, която е и най-близо, обаче е добре да се има предвид следното:

Задължителни условия:
1.    Реката трябва да не пресъхва цялата през лятото. Има доста реки, които пресъхват на участъци – пускайте там, където не пресъхват.
2.    В реката трябва някога да е имало пъстърви.
3.    По реката трябва да е сигурно, че поне от известно време не ходят бракониери /ако не се забелязва следа от живот никъде – вероятността да ходят редовно е голяма/.
4.    Трябва да е сигурно, че няма да се правят ВЕЦ-ове и тем подобни, че е чиста и по-нагоре няма евентуални замърсители /заводи, мини или животновъдни ферми/.
5.    Трябва да се следят всички съобщения за зарибявания от ИАРА, СЛРБ, клубовете, които съобщават. Зарибените реки /особено в предишни години/, или тези  в целогодишната забрана – по-добре да се избягват. В тях или има много риби, или няма никой - защото бракониерите върлуват на спокойствие. Не е толкова страшно, ако са пускани риби тази година, въпреки риска от презарибяване /дано да стигнем до там – зарибителите да се прескачат/, защото природата ще я регулира тая работа, обаче няма и смисъл.

Препоръчителни условия:
1.    В реката не трябва да има много риби – ще излапат новодошлите, а и без това си се размножават. В този случай пускането на рибки от развъдник може да се окаже и вредно за местната популация от диви риби.
2.    Покрай реката е добре да има проходим път – така по-лесно ще се разнесат чувалите. Колкото по-трудно проходим е пътят – толкова по-добре /желателно най-далече над последното населено място/.
3.    Пред участъка, в който ще се зарибява не трябва да има непреодолими препятствия – за да могат рибите да се разселват. Иначе повечето се набиват под препятствието и стават много лесна плячка.
4.    Колкото по-дълга е реката – толкова по-добре, особено ако има и непроходими или труднодостъпни участъци – поне в тях рибите ще се развъждат и ще се разселват.
5.    Добре е да има множество малки притоци, които също ще се населят, а по-трудно ще се обезрибят – още по-добре ако са непроходими. В тях рибите поотрастват и когато почне да не им стига храната – може да се върнат и в голямата река.
6.    Колкото и да е странно – добре е по реката често да ходят рибари. Това обикновено значи, че в реката има някакви риби, а присъствието на рибарите обикновено пречи на бракониерите – поне на тия, които могат да ходят само събота и неделя.
7.    Реката не трябва да минава покрай села с цигански махали или през райони, където се берат масово гъби, билки, боровинки и др. Тези хора, в такива райони, винаги разполагат катуна покрай реката и се къпят в нея. Първото цигане, което види рибка в реката .... – оттам следват вадене с ръце, камънье, дървье, вилици, харпуни и т.н. Нищо лично към циганите - те поне го правят от глад, за разлика от повечето българи. Просто районът може по-лесно да бъде разпознат. Разбира се бракониерите - етнически българи са много повече и много по-добре въоръжени. При това много от българите не го правят от глад /за разлика от циганите/, което е много по-гадно.
8.    На последно място/ако основната цел на зарибяването е риболовна/ – добре е в реката да е имало и едри риби. Известни са реки, на които някои риби за четири години не помръдват и милиметър от 25см – изглежда от проклетия. Просто напук не щат да пораснат, а не че няма храна. Вероятно е нещо от водата. С други думи е по-добре районът да е карстов /с варовити скали – варовик, мергел, бигор/ – отколкото вулканичен /с магмени скали – гранит, сиенит, базалт/. В карстовите реки рибите порастват повече. От тази гледна точка - отново е по-добре реката да е голяма, с повече вода, и да се задържа пълноводна през лятото.

V. Кога  и с колко рибки да го правим?

1. Най-добре е рибите да се пускат края на април – до края на май, но винаги след като се оттекла снежната вода. Тогава са най-малки – 0.3 – 0.5 грамови и могат да се купят най-евтино. Тези рибки най-лесно се приспособяват към дивата среда и способностите им да оцелеят са най-големи, дори ако в реката има диви риби. Казаното се препоръчва във всички наши научни публикации и държавни програми за съхранение на рибното богатство от Балканска Пъстърва.

Официално известният критерий за брой риби, при пролетно зарибяване с най-малките 0.3 – 0.5 грамови рибки, е хиляда - до хиляда и двеста на километър от река  - примерно с размерите на Искрецка над Свидня, или на Черни Искър над Говедарци. Ако всичко е наред – след една година реката бъка от риби – зад всеки камък, а в по-големите вирчета – по десетина и повече. Очевидно така са много лесна плячка, затова - колкото по-нарядко се разнесат при пускането – толкова по-добре.

При пролетното зарибяване, ако не сме сбъркали в избора на реката или в технологията по разселването на рибките – може да се очаква, че около 30% от тях ще оцелеят. Ако в реката няма никакви диви риби, които да лапат от новите – процентът може да е много по-висок.

2. При есенно зарибяване - в края на септември - до средата на октомври - рибките са между три и пет грама. Тогава е крайно препоръчително в реката да има много малко или никакви диви риби. Иначе новите няма да оцелеят, защото вече са свикнали храната да пада от небето, без да е необходимо да я търсят. А и от целият им жизнен опит до момента /натрупан само в легените от развъдника/ – нищо не подсказва, че съществуват врагове, които могат да ги излапат.

Съществува още една причина - по-късно от средата на октомври да може да се зарибяват само реки с много малко или никакви риби. Причината е, че зарибяването може да съвпадне с периода на естественото размножаване на Балканските Пъстърви – което в някои реки започва от Октомври. Тогава не е добре да се мотаят хора по реките, особено ако газят във водата. Това може да попречи на на размножаването на дивите риби и дори да предизвика нараняване или смачкване на вече оплоден хайвер.

Добре е също - по есенно време да се зарибяват по-ниски участъци от реките – за да имат новите рибки повече време за адаптация преди настъпването на зимата, с произхождащата от това липса на храна. Също и заради факта, че в тези участъци размножителният период на дивите риби настъпва по-късно.

Официално известният критерий за брой риби, при есенно зарибяване с най-малките 3 – 5 грамови рибки, е двеста- до двеста и петдесет на километър от река със споменатите по-горе размери.

3. При всички положения - преди зарибяването трябва да се следят прогнозите за времето – ако се очакват порои е най-добре да се изчака водата да се оттече.

4. Най-добрият и успеваем метод за зарибяване е с еднолетни пъстърви – отгледани в предварително подготвени за целта потоци. При него оцеляват над 70% от рибките. По описание на горски инспектори с дългогодишен опит от района на Рибарица – този метод се състои в следното:

Малък поток, приток на голяма река, се подготвя, като всички риби се хващат със слаб ток и се пускат в голямата река. Правят се изкуствени вирчета и прагчета – за да се подобрят условията за новодошлите. Пускат се от най-малките пролетни 0.3 – 0.5 грамови рибки. На следващата пролет тези рибки се излавят със слаб ток и се разселват в голямата река и в другите й притоци.

Очевидно е, че този метод може да се прилага само от държавните агенции, а за любителско зарибяване е неприложим.

По-големи риби от описаните дотук е безмислено да се пускат в реките, защото шансовете им да оцелеят и да се размножават успешно са много малки. Ще оцелеят само в реки без конкуренция от диви риби, но е съмнително дали ще се размножават.

Забележка:

Като потвърждение на факта, че най-малките пролетни рибки са с най-запазени инстинкти за оцеляване, могат да послужат наблюденията ни, че когато се пускат по пет-шест от тях в малките вирчета – те буквално се анихилират и въобще не може да се види как изчезват под камъните. Ако се пуснат наведнъж двайсетина и повече – половината изчезват моментално, а другата половина се правят на умрели, което е характерно и за някои от дивите риби, когато бъдат хванати и пуснати. След кратко време от около 5-10 секунди малките, които се правят на умрели – като по даден знак се анихилират и те – едновременно всичките до една.

При есенните рибки – повечето от тях лягат на дъното и не знаят какво да правят. Някои помръдват едва – ако бъдат побутнати.

balkanka 2

Ето една есенна рибка, която се чуди какво да прави и вероятно си мисли, че се е скрила. При пролетните рибки – такава снимка е невъзможна. Те са изчезнали вече.

VІ. Технология на зарибяването.

1. Рибките се продават в найлонови чували – външен защитен и много здрав, и вътрешен – по мек. Чувалите се надуват с кислород и се проверява някой от тях да не спада. По този начин рибките могат да останат живи до края на деня.

Чувалите могат да съдържат до 1000 – 1200 рибки - пролетно време и до 500 – 600 рибки – през есента. При заявка рибките може да бъдат по-малко. Това трябва да се знае - за да се направи много добра сметка – колко чувала, за какъв размер на зарибявания участък ще са необходими.

balkanka 3
 
2. При транспортиране до самата река, се използват и двата чувала, като особено се внимава по дъното на колата да няма остри или ръбести предмети, които да предизвикат изтичане на кислорода. Не е желателно в колата да се пуши, защото ако изтича кислород – може да стане пожар. Проверява се състоянието на чувалите и първо се разселват тези рибки, които са в най-омекналите чували.

3.  В реката – над водата се изважда по-мекият чувал и се оставя за за двайсетина минути в реката – в неподвижна вода - за да настъпи плавна промяна на температурата и рибките да не получат температурен шок при пускането. Процесът се нарича темпериране и е най-добре да се проследи с термометър – за да се спести време, защото понякога времето за разселване може да не достигне. Разлика от един – два градуса не е фатална. Трябва много да се внимава чувалът да не бъде отнесен от реката – преди да се пристъпи към разселването.  Също и да не се скъса тънкия чувал, което е възможно да стане и ако се закачи в някой бодлив храст.

balkanka 4

4. След темперирането – чувалът се задържа полегнал във водата, реже се единият му долен ъгъл, който стърчи над водата и с леко повдигане – съдържанието му се изсипва в кофа за разнасяне. Преценява се на око – да не прелее водата от чувала над кофата и ако е необходимо - се отлива част от нея предварително – в други кофи. Тази операция се извършва задължително над водата – та ако стане нещо – рибките да паднат в реката, а не в храсталака.

balkanka 5

5. Като се пресипят всички рибки – те се разделят в две или три кофи и тръгват хората с тях по реката – един нагоре, един надолу и ако е необходимо – трети по някой приток, или с колата – на достатъчно разстояние по реката – за да не се застъпват зарибените участъци. Рибките се загребват с кепче за аквариум и се пускат по пет - шест в малка неподвижна вода. Избягват се големите вирове, защото там е възможно да се крие някоя по-голяма риба, която да ги излапа моментално – преди да се сафирясат..

balkanka 6

Важно – при разнасянето непрекъснато се следи състоянието на рибките. Ако са в добра форма – всички стоят по дъното, скупчени. Но есенно време кислородът им свършва много бързо, защото са по-едри и трябва водата често да се сменя с вода от бързеите. Защото някои рибки бързо изплуват или започват да обръщат кореми поради липсата на кислород. Този проблем почти не съществува пролетно време, но много трябва да се внимава през есента. Безкрайно се внимава и кофата да не се излее накуп – не дай боже в храстите. Ето защо ходенето по хлъзгавите камъни се извършва много внимателно. И никога не извършвайте такова зарибяване сами – необходими са най-малко двама души, дори само за изваждането на тънкия чувал или пресипването му в кофата.

Описаното дотук е цялата технология – като се следи броят рибки на километър да е според казаното в предната точка. Гърбенето е адско, дори за хора в много добра физическа форма, но после Кефът е уникален – заради съзнанието, че една мъртва река вече е съживена.

balkanka 7

Ето малко Кеф !

balkanka 8

Малко повече Кеф !

balkanka 9

Ето много повече Кеф - след общия финал на групите – напълно заслужен!!!

В заключение ще споделим, че целият ни досегашен опит, и хубав и лош, с балканските пъстърви подсказва следното:

Ако основната идея е да си зарибим някоя свръхтайна река за  да си ги ловим само ние – тази идея е обречена на провал. Първо – защото няма такива реки и второ – защото по-неизвестните реки най-лесно се обезрибяват, а слухът рано или късно тръгва. Още повече – в този случай надеждата за свръхсекретност може да се изроди и в собственически чувства към реката и рибите в нея /не без основание/, а така по-трудно се преживява евентуалното й обезрибяване.

Най-добрата възможна нагласа е да пускаме рибите за да съживим реката, а ако някой я обезриби – да пуснем пак, напук на идиотите, които го правят – защото нали всички се надяваме, че някой ден и ние ще станем държава и такива престъпници ще са по затворите.

Това, което е написано тук, се надяваме да е полезно за по-неопитните. Може да сме допуснали неточности – най-вече при информацията за производителите, или да сме пропуснали някой, за което молим да бъдем извинени, но при тях ситуацията се мени всяка година. За всичко останало – вече имаме достатъчно опит и наблюдения, които потвърждават написаното. Разбира се - всеки може да опита както си иска, да се поучи от опита и после да го споделя с други ентусиасти. Сигурното е едно – като изпита Кефа – пак ще го прави, когато възможностите му позволяват. Така че - пожелаваме Успех на всички, които имат подобни благородни намерения!

Риболовен клуб Балканка – София  / www.balkanka.bg /

<