Наръчник по Зарибяване на планински реки с БАЛКАНСКА ПЪСТЪРВА

adobe

Зарибяването на планински реки с речна пъстърва /Salmo trutta/ в РБългария има дългогодишна история. Не е известно със сигурност кога са извършени първите такива опити. По всяка вероятност това е ставало още по времена третото българско царство с рибки и/или оплоден хайвер, внасяни от чужбина. За зарибяването с дъгови пъстърви има сведения, че за първи път такива риби са внесени у нас в края на 19-ти век, а по-сериозно вносът се е развил през 30-те години на миналия век.

В по-новата ни история /по време на социализма/ е започнало бурно развитие на тази дейност с няколко основни цели:

  • да се осигурява по-добра възможност за почивка на „трудещите се” посредством любителски риболов.

  • да се увеличи разнообразието от видове риби във водоемите, особено в тези за любителски риболов. По тази причина освен с балканска пъстърва, е зарибявано с дъгова пъстърва и сивен /които успешо оцеляват в наши условия, а по непотвърдени данни - в някои реки дъговите пъстърви даже се размножават/. Правени са опити и с много други видове: липан, чудски сиг, сьомга и др., които обаче не успяват трайно да се аклиматизират у нас.

  • да се създаде възможност за развитие на рибни ресурси със „стопанско значение”, доколкото на рибите в реките се е гледало единствено като на храна.

Първото пъстървово рибовъдно стопансво у нас е създадено в Самоков. Ключова роля в зарибяването има пускането в експлоатация на пъстървово стопанство „Тошков Чарк” през 1962г. От създаване му, до наши дни, в него са произведени и разселени в реките у нас повече от 35 милиона пъстървови рибки.

Основната роля при извършването на зарибявания през социализма играят горските стопанства и Съюзът на ловците и риболовците, тогава познат като Български ловно рибарски съюз /БЛРС/. След 1989г. дейността почти замира, като се извършва спорадично от Националните паркове в техните територии, от наследника на ловно-рибарския съюз - НЛРС-СЛРБ и неговите подразделения в страната и от някои горски стопанства. Поне на теория подобна дейност влиза и в задълженията на ИАРА, но тя почти не я извършва поради липса на средства.

В последните десетина години различни риболовни сдружения /освен изброените/ и отделни хора сe включват отново, набирайки собствени средства и средства от спонсори. Правят го с ясното съзнание, че рибите от вида балканска пъстърва са на път да изчезнат по нашите реки, заради вихрещото се безконтролно бракониерство и поради значително увеличения риболовен натиск.

Би могло да се каже, че при зарибяванията у нас е натрупан много положителен опит, но и са извършени множество грешки, някои от тях непоправими.

Настоящият наръчник е едно усилие за систематизиране и на опита, и на грешките, за да не бъдат повтаряни и за да може основната цел на зарибяването с балкански пъстърви - запазването на вида, да бъде по-успешно постигната, доколкото е възможно понастоящем.Предназначен е за най-общо ползване от всички хора, които се вълнуват от проблемите по опазване на биологичното разнообразие в пъстървовите зони на реките в РБългария, но най-вече за любители риболовци и природозaщитници, които биха искали да възстановят живота в някоя умъртвена от бракониери река. Предвид значителния практически опит, който е в основата на изложения материал, съставителят се надява той да е от полза и за поне част от научните среди, а също и за всички държавни органи, имащи отношение по проблема.

Авторът изказва специални благодарности на доц.д-р Галерида Райкова-Петрова и на Иван Христов от WWF - Дунавско Карпатска програма, България, за внимателния прочит и отправените ценни коментари, бележки и препоръки, не малка част от които са отразени в окончателната редакция.

Забележка: Наръчникът е изготвен въз основа на дългогодишен практически опит, като са отразени и някои от съвременните тенденции по опазване на биологичното разнообразие. Поради все още изоставащите научни изследвания в тази насока у нас, много въпроси нямат научно-обоснован отговор.

Този наръчник е изготвен от Сдружение Балканка при изпълнение на проект "Насърчаване на взаимодействието между НПО и държавни структури за възстановяване на автохонната балканска пъстърва в Рила планина".

Проектът „Насърчаване на взаимодействието между НПО и държавни структури за възстановяване на автохтонната балканска пъстърва в Рила планина“ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. ( www.ngogrants.bg )

Сдружение Балканка е бенефициент по договор с Фондация институт "Отворено общество", в качеството й на Оператор на Програма за подкрепа на неправителствените организации в България по ФМ на ЕИП 2009 - 2014 г.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Балканка и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

<