Зарибяването на планински реки с балканска пъстърва в България има дългогодишна история.
Не е известно със сигурност кога са извършени първите опити. По всяка вероятност това се е случило още в края на 19ти век с рибки и/или оплоден хайвер, внасяни от чужбина. За зарибяването с дъгови пъстърви има сведения, че за първи път такива риби са внесени у нас в края на 19-ти век, а по-сериозно вносът се е развил през 30-те години на миналия век.

Бел. авт. Тук вмъкваме уточнението, че последните таксономични данни за разпространението на видовете пъстърви у нас показват, че в България, освен познатата Salmo trutta, разпространена в резултат на дългогодишни зарибителни акции, се среща напълно естествено и видът Salmo macedonicus, който е местен за водосборите на реките Струма, Места и Марица. Смята се също така, че в реките в Странджа все още се среща и местния вид Salmo labrax(черноморска пъстърва). Ще имаме ангажимента да публикуваме специална статия по въпроса, както и да информираме за новости по материята. Информация също така можете да потърсите и във facebook групата Рибите в България, която се администрира също от нас.

В по-новата ни история /по време на социализма/ е започнало бурно развитие на тази дейност с няколко основни цели:

  • да се осигурява по-добра възможност за почивка на „трудещите се” посредством любителски риболов.
  • да се увеличи разнообразието от видове риби във водоемите, особено в тези за любителски риболов. По тази причина, освен с балканска пъстърва, е зарибявано още с дъгова пъстърва и сивен, които успешно оцеляват в наши условия, а по непотвърдени данни – в някои реки дъговите пъстърви има вероятност и да се размножават. Правени са опити и с много други видове: липан, чудски сиг, сьомга и др., които обаче не успяват трайно да се аклиматизират у нас.
  • да се създаде възможност за развитие на рибни ресурси със „стопанско значение”, доколкото на рибите изначално се е гледало единствено като на хранителен ресурс.

Първото пъстървово рибовъдно стопансво у нас е създадено в Самоков. Ключова роля в развитието на зарибителните мероприятия има пускането в експлоатация на пъстървово стопанство „Тошков Чарк” през 1962г в Родопите. От създаване му до наши дни, в него са произведени и разселени в реките у нас повече от 35 милиона пъстървови рибки. Още повече, че поради срив в тази индустрия през края на 80-те – началото на 90те години на 20ти век, голяма част от пъстървовите рибовъдни стопанства у нас впоследствие са създали маточни стада с риби именно от Тошков чарк. Важно е обаче да споменем, че всички рибовъдни стопанства у нас работят с вида Salmo trutta като поради периодична необходимост от опресняване на гените се създават най-разнообразни хибридни морфи на отделни популации на вида от Западна Европа. Видът при всички положения е неместен за реките от Егейския и Черноморския ни водосбори, поради което зарибяването в тези райони е редно да се сведе до минимум или да се извършва само при доказана необходимост и след съгласуване с компетентните институции.

Основната роля при извършването на зарибявания през социализма играят горските стопанства и Съюзът на ловците и риболовците в България (СЛРБ), тогава познат като Български ловно рибарски съюз /БЛРС/. След 1989г. дейността почти замира, като се извършва спорадично от Националните паркове в техните територии, от наследника на ловно-рибарския съюз – НЛРС-СЛРБ и неговите подразделения в страната и от някои горски стопанства. Поне на теория подобна дейност влиза и в задълженията на ИАРА, но тя почти не я извършва поради липса на средства.

В последните петнадесетина години различни риболовни сдружения /освен изброените/ и отделни хора сe включват отново, набирайки собствени средства и търсейки спонсори за кампанията. Правят го с ясното съзнание, че рибите от вида балканска пъстърва са на път да изчезнат по нашите реки, заради вихрещото се от една страна безконтролно бракониерство и значително увеличен риболовен натиск, но от друга – заради напълно унищожаване на местообитанията, особено след бума в строителството на мВЕЦ след 2000година.

Колко ефективно е било обаче зарибяването в миналото е спорен въпрос, на който никой не може да даде еднозначен отговор. Все повече информация и изследвания има по въпроса. Би могло да се каже, че при зарибяванията у нас е натрупан много положителен опит, но и са извършени множество грешки, някои от тях непоправими.

Настоящият наръчник е едно усилие за систематизиране и на опита, и на грешките, за да не бъдат повтаряни и за да може основната цел на зарибяването с балкански пъстърви – запазването на вида, да бъде по-успешно постигната, доколкото е възможно понастоящем. Предназначен е за най-общо ползване от всички хора, които се вълнуват от проблемите по опазване на биологичното разнообразие в пъстървовите зони на реките в РБългария, но най-вече за любители риболовци и природозaщитници, които биха искали да възстановят живота в някоя умъртвена от бракониери река. Предвид значителния практически опит, който е в основата на изложения материал, съставителите се надяват той да е от полза и за поне част от научните среди, а също и за всички държавни органи, имащи отношение към темата.

Изказваме специални благодарности на доц.д-р Галерида Райкова-Петрова и на Иван Христов от WWF – Дунавско Карпатска програма, България, за внимателния прочит и отправените ценни коментари, бележки и препоръки, не малка част от които са отразени в окончателната редакция.

Забележка: Наръчникът е изготвен въз основа на дългогодишен практически опит, като са отразени и някои от съвременните тенденции по опазване на биологичното разнообразие. Поради все още изоставащите научни изследвания в тази насока у нас, много въпроси търсят своя отговор.

Този наръчник е изготвен от Сдружение Балканка при изпълнение на проект „Насърчаване на взаимодействието между НПО и държавни структури за възстановяване на автохонната балканска пъстърва в Рила планина“.

Проектът „Насърчаване на взаимодействието между НПО и държавни структури за възстановяване на автохтонната балканска пъстърва в Рила планина“ се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. ( www.ngogrants.bg )

Сдружение Балканка е бенефициент по договор с Фондация институт „Отворено общество“, в качеството й на Оператор на Програма за подкрепа на неправителствените организации в България по ФМ на ЕИП 2009 – 2014 г.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Сдружение Балканка и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Първото издание на Наръчника може да свалите от тук: