ХВАНИ И ПУСНИ /Catch & Release/

/за Балканските Пъстърви/

Прекрасна идея, която все повече навлиза и в Българската Риболовна Практика, с много последователи, като примери за това вече има много и у нас.
Всеки риболовец, стигнал дотам, че да пуска обратно уловените риби, заслужава поздравления за усилията и самоконтрола. Извършването на този акт означава, че той е съумял да преодолее атавистичния повик - да занесе улова у дома, за което би получил признание. С други думи - да преодолее основен човешки инстинкт. /Вcеизвестно е, че по времето когато сме били в пещерите – на най-голямо уважение са били най-добрите войни и най-добрите ловци, осигуряващи прехраната на племето/.
Написаното по-нататък няма претенции за изчерпателност, но е едно усилие за доразвиване на идеята и подобряване на резултатите от прилагането й. И става дума най-вече за улова на Балканска Пъстърва в планински реки.
Въпросът става изключително актуален, тъй като в Целогодишната Забрана у нас вече е забранено задържането на Балкански Пъстърви в някои реки. И трябва да много добре знаем как да ги пазим, след като ще ги пускаме.

 

Първоначално идеята е възникнала с основна цел – опазване на рибното богатство и подпомагане развитието на спортния любителски риболов. Понататък много майстори на риболова започнали да разбират идеята „Хвани и Пусни”  и като да подариш живот на рибата, защото усещането от този акт, понякога надвишава удоволствието от самото хващане. Дори е възможно да се изпита божественото - че от теб зависят живота или смъртта. Може да се каже, че това е достатъчно за начало, но само толкова.
Всъщност идеята е много по-дълбока и освен от гореказаното, се състои от комплекс условия, изпълнението на които да доведе до най-малки поражения върху местообитанията и популацията на рибите. Защото, при неправилно отношение, може да се нанесе по-голяма вреда, отколкото полза. Ако, например, рибата е прекалено изтощена – тя може да умре почти веднага или в следващите дни, независимо, че е отплувала жива след пускането. Може да се стигне и до заболяване, от което да се заразят други риби, а това е опасно – особено в малки затворени водоеми, каквито са планинските езера у нас. С други думи – да се изпълни приказката за добрите намерения и пътя  към ада.
Споменатите условия могат да се групират най-общо в следните направления – опазване на местообитанията и опазване на популацията - включително как да я хванем, как да се отнасяме с нея извън водата и как да я пуснем – като я нараним по-малко. При това, в Българските условия, всичко трябва да се съобрази и с наличието на бракониери и недобросъвестни риболовци - неспазващи ограниченията на закона.

І. Опазване на местообитанията.
    На всички е ясно, че чистотата на реките, езерата и местностите около тях е от ключово значение за съхраняване на рибното богатство. Също и че изсичането на горите и изграждането на ВЕЦ-ове в пъстървовата зона са най-голямата опасност. Тук няма да стане дума за това.
Това, което не трябва да се прави от самите риболовци, е следното:

  1. Премахване на естествени препятствия за риболова като закачки, нападали клони, почистване на крайбрежни храсталаци и др. от коритата  и вировете на реките, с цел улесняване на бъдещ улов на риба. /Тези препятствия затрудняват риболова и за недобросъвестните, така че рибата може да бъде опазена и от тях.  Това са места, в които рибите могат да се размножават на спокойствие/.
  2. Извършване на промени в естествената среда и местообитанията на рибите в пъстървовата зона, като например промени в речните корита, изграждането на изкуствени прагове, бентове и др. Особено вредно е, когато препятствията са непреодолими за рибите – например от гъсти преплетени клони или каменни с височина над 1.5 метра. /В такива случаи много риби се набиват под или над препятствието - в новообразувания вир и стават много лесна плячка за недобросъвестните. Идеята, че ние ще ловим и пускаме се проваля веднага след тяхната поява/.
  3. Използването на оловни утежнения или глави на примамки по линиите за улов на риби – причините са очевидни. Например в Англия това е забранено поне за някои  водоеми и се използват каменни, стъклени или керамични тежести.
  4. При ходене по реките, трябва да се стъпва колкото се може по-малко във водата и никога не се пъха кракът под камъни – това са места, които рибите използват за основно или резервно укритие и не мърдат оттам /всеки, който ги е ловил с ръце, може да го потвърди/. Макар и много малко вероятно - така може да бъдат смачкани. Понякога кракът може и да се заклещи – с всички лоши последици от това.

ІІ. Опазване на популацията.

  1.  Ограничаване до минимум на контакта с маломерни риби.
    Това се постига чрез използването на едра стръв на едри куки или големи примамки. Куки № 7  - за риболова на стръв /с два или три ручейника или камоли, едър торняк или земен червей/, блесни най-малко № 1 – по класификацията на Mepps, воблери с тройни куки най-малко № 9.  Тези, за които е важна бройката при улова – могат да броят всеки удар за уловена риба, защото ако използват куки №12 или по-малки примамки – може да хващат всичко с размер над 10см. При това по-едрите блесни и стръв по-лесно ловят едри риби.
    Ако се установи, че по реката има следи от зарибяване, с много маломерни риби, еднакви по размер, е най-добре участъкът да бъде сменен, тъй като кука № 7 може да бъде нагълтана дълбоко и от 10- сантиметрова рибка. Изключение трябва да се прави само ако пред някой вир има непреодолимо препятствие за рибите – както при изкуствените прагове - което да пречи на разселването им. В този случай е добре да се хванат колкото може повече от рибите и да се пуснат над препятствието.
  2. Не посещавайте често едни и същи участъци на реките.
    Ако всяка събота хващате една и съща риба, а всяка неделя го прави друг – тая риба няма да изкара сезона, дори и да спазвате всички описани тук правила. Ако е  възможно – правете го през интервал от два – даже три месеца.
  3. Как да я хванем
    Методите на риболов трябва да осигуряват максимално предпазване от нараняване или прекалено изтощаване на уловената риба. За целта :
    -    Добре е да се използват по-здрави влакна /най-малко 0.165/ -  за да може рибата да се вади по-бързо, след по-кратка борба. Също и за да не къса лесно и да се мотае с примамката и дълго влакно, стърчащо от устата. Тогава шансовете й са нищожни, независимо от примамката /при блесни и воблери – направо нулеви/. Това ще затруднява придвижването, намирането и улавянето на храна, както и спасяването от врагове /по-големи риби, видри и др./. Все пак – макар и рядко  - са улавяни риби с куки в устите. /По-често - след състезания - но то не е риболов/. Вероятно по-редки са случаите с муха в устата /авторът не знае такива случаи/ и никога с воблер или блесна.
    -    За риболова на стръв и муха – да се използват фабрични куки без контри /barbless/ или с премачкани контри. Тези куки по-малко нараняват рибата и по-лесно и бързо се откачат.
    -    За риболова на стръв - да се ползват най-тънките възможни куки, защото понякога рибата нагълтва до корема, въпреки усилията на риболовеца. Така куката по-лесно ще се разгради. Понякога това помага и за спасяването на такъма. В случаите, когато удари едра риба и изправи куката – доста често е възможно тя да бъде хваната при следващо замятане с по-корава кука или при следващ излет. Куките винаги трябва да са прави, а не орловки или полуорловки – за да могат по-лесно да се извадят, а и при правите куки процентът на рибите, които се откачат е най-малък.
    -    Никога не трябва да се използват за стръв различни видове хайвер или продукти, наподобяващи хайвера. Естественият хайвер е забранена стръв, а изкуствените продукти винаги ще убият рибата, ако успее да ги глътне. Представете си само, че една 120 грамова рибка погълне топче витамин С, предназначено зе 60-70 килограмов човек. Същото важи и за различните малки гумени или силиконови имитации на ларви или насекоми. Те могат да се откъснат заедно с куката и рибата да ги погълне навътре.
    -    Ако рибите ви нагълтват често естествена стръв/повече от една на десет/ - увеличете значително куката и стръвта, или ограничете риболова с естествена стръв. При най-добре спазени правила за хващане и пускане – все пак около 30% от нагълталите риби не оцеляват.
    -    Никога не трябва да се използва повече от една примамка на линията /стръв и муха, две или повече мухи/. Първо - това просто не е честно и не приляга на майстори на риболова. Второ – законът разрешава само две куки /на някои мухари им се иска да вържат и шест, ако могат/. Трето – ако се е закачила на едната кука – има поне малка вероятност другата да се закачи някъде или да се забие в рибата по време на борбата. Дори и да не се закачи свободната кука – тя ще затруднява придвижването на рибата, ако успее да скъса – за което стана дума при здравината на влакната.
    -    След регистриране на кълването не трябва да се изчаква със засичането - за да се намали рискът от дълбоко нагълтване. Ако се откачи голяма риба – тя пак може да удари при следващо замятане.
    -    За риболова с блесни – да се използват примамки само с една кука без контри, която може  да е тройна. Още по-добре е ако тройката се замени с единична кука. Възраженията, че рибата по-лесно ще се откачи и избяга не са особено състоятелни, ако линията се държи непрекъснато изпъната. Пък и да избяга – какво толкова. Ние си знаем, че с контрите не би успяла, а и винаги можем да я хванем на следващ излет.
    -    За риболова с воблери, мъртви рибки и други примамки с две тройки /никога с повече/ – най-добре е едната тройка да се свали, а другата тройка да се замени с единична кука без контри. Има възражения, че това би повлияло на играта /авторът изказва частично несъгласие в тази теза/. Ако няма да махаме тройките - тогава все пак, на едната тройка освен премахването на контрите трябва и да са затъпени върховете. Коя тройка да се премахне или изтъпи зависи най-вече от опита на риболовеца и от стилът, който се прилага – дали се движи по течението или срещу него. Ако ще се сваля тройка – по–добре да е долната, защото задната вероятно участва повече в примамването на рибата. Ако опазването на рибата е основна цел – по-добре да се премахне или затъпи задната тройка – тя по-често наранява рибите при борбата, когато е извън устата. Ако е нагълтана навътре – шансовете на рибата да оцелее стават нищожни. Риби с нанесени външни рани по тялото почти никога не оцеляват /това обяснява и изключително редките случаи на хващане на такива риби, ако изобщо има такива/. Същото важи и ако някоя от тройките, дори и изтъпена, влезе в окото на рибата.
    -    Рибите не трябва да бъдат вдигани над водата, когато това е възможно. Когато са нагълтали навътре – от друсанията се нараняват и пускат кръв под хрилете. Тогава е абсолютно сигурно, че няма да оцелеят. Ако са хванати през устата – понякога се откачат и се удрят в камъните. Ако ударът е през средата на тялото, може да умрат моментално – дори ако са паднали само от 50-тина сантиметра /или нещо вътре им се пука, или гръбнакът се счупва/..
    -    За по-едрите риби трябва да се използва кеп – най-добре от гъсто плетена не дълбока мрежа, без възли - каквито има на дървените мухарски кепове. Възлите повече нараняват /ако е в очите винаги е фатално за рибата/, а и заради дългата мрежа - закачането по храсталаците може да скъса нервите на риболовеца - до степен да намрази идеята C & R. Кепове с найлонова мрежа също трябва да се избягват – пак заради твърдите възли.
    -    Никога не трябва да се замятат примамки в места, от които има голям риск рибата да не може да бъде извадена – например дълбок вир, с гъсто нападали клони, или от високо над дълбок вир, който има надежда да държи големи риби, за които ще е необходим кеп.
  4. Как да се отнасяме с рибите извън водата  
    -    Най-добре е рибата да бъде откачена от куката докато е във водата, без да бъде пипана. Това се постига, чрез използването на кукоизваждач. Най-добрите за целта са хирургическият кохер, с леко извити челюсти, или клещите с дълги плоски челюсти. Като се захване куката – едно леко тръсване най-често е достатъчно. /Добре е да се носи и по-малък кохер, с по-тънки и прави челюсти за откачане на по-малки риби, нагълтали малко по-дълбоко, но не чак в корема/. След откачането на куката – възелът на влакното винаги се проверява, защото може да е наранен.
    -    Често откачането във водата е невъзможно. Тогава основното правило е рибата да прекара най-малко време извън водата и никога да не се поставя върху пръст, камъни, трева, мъх или друго – за да не се нарани от подскачане, да не се свали слузта и да не полепнат разни микроорганизми, които да доведат до заболяване. Може да се пипа единствено с предварително намокрени и охладени ръце. Може да се поставя и върху мокра мека постелка, но това в речния пъстървов риболов много рядко е възможно. Рядкост са случаите, в които се хващат риби с петна от пръсти по тях, предизвикани от пипане със сухи ръце, тъй като най-често рибите заболяват и умират.  Ако една пъстърва се държи извън водата повече от 3 - 4 минути – по добре не я пускайте изобщо.
    -    Докато рибата се държи в ръце трябва много да се внимава да не бъде изпусната, без значение върху земя или вода. Все пак, от тази гледна точка е много по-добре всички операции да се извършват над водата, така че ако я изпуснем – да падне там, а не в храсталака.
    -    Най-доброто място за хващане на рибите е за долната челюст, ако са достатъчно големи, и да се придържат с ръка отдолу. За по-малките - може само да се поддържат отдолу или да се хванат с цяла ръка – в зависимост от размера, но никога не трабва да се стискат силно. Местата, които се пазят най-много, са очите и зад главата – върху хрилете. За по-едрите риби – никога не трябва да се пъхат пръстите вътре в хрилете.
    -    За повечето риболовци, практикуващи C & R, снимането на рибите е единствената награда за вложените усилия и изразходваните средства. /Някои, което е неразбираемо за автора, се нуждаят и от доказателства за майсторството, а също и от похвали/. Тогава е желателно апаратът или камерата да са предварително готови и под ръка – за да не се губи време. Най-добрият вариант за правене на снимки и клипове е  да се използва кеп - дори и за по-дребните риби. Така рибите могат да прекарат във водата времето, през което са подготвя снимачната техника.
    -    Препоръчително е при снимането да се демонстрират описаните тук правила, за да се популяризират сред по-неопитните. Прекрасно е, когато последната снимка е на освободената риба, плуваща във водата. Ако е възможно – снимайте рибата, докато е във водата.
    -    Повечето майстори искат да премерят дължината и теглото на уловената риба съвсем точно. Никога не правете това с балканските пъстърви. Премерете предварително само педята си и я използвайте като мярка – една, една и половина, две .... десет и т.н. педи. Никой няма да умре, ако при хвалбите сбъркате с един или два сантиметра /винаги отгоре, разбира се/, освен може би самата риба. Пък и ако сбъркате само с толкова – това да ви е кусурът.
  5. Как да я пуснем.
    Пускането на рибите трябва да се извършва със същото внимание, както при всички останали операции

-    За риболова на естествена стръв – ако за да се извади куката има риск рибата да бъде наранена – влакното се реже или къса със зъби /така е най-бързо/ непосредствено до устата на рибата и тогава тя се пуска.
-    Пускането трябва да се извършва плавно във водата, без рибата да се хвърля отвисоко.
-    Подходящи са местата с неподвижна вода или много слабо течение – никога в бързеите.
-    Ако рибата е много изтощена, понякога тя няма сили даже да задвижи хрилните капаци и се нуждае от помощ за да са свести. Познава се по това, че при пускане в неподвижна вода не помръдва изобщо. Това не винаги е сигурен знак, защото някои риби имат навика да се правят на умрели и след кратко изчакване – леко побутване по опашката ги изстрелва мълниеносно. Ако рибата не помръдне и тогава – задръжте я леко за опашката в слабо течение – с гръб сочещ нагоре и глава срещу течението. Леки движения напред - назад с ръката /без да се разтърсва/ помагат в такива случаи.
-    Ако е възможно – не пускайте рибата във вира, от който е извадена или под него /тя винаги ще се върне пак там/. Когато няма да отнеме време – пуснете я над вира. /Щом вие сте я хванали – тя ще бъде лесна плячка и за недобросъвестните/.

  1.  Зарибяване /Пусни за да Хванеш/
    В българските условия, при тоталната абдикация на държавата да полага грижи за опазване на рибното богатство в последните години – все повече риболовци са стигнали до идеята да пуснат риби в избрани от тях реки. Много от тях вече са го правили. Всъщност това представлява висша форма на на идеята C & R и доставя удоволствие, несравнимо с нищо от гореописаното.
    Това обаче е отделна и много дълга тема, която няма да бъде разглеждана тук.
  2. Винаги ли C & R ?
        Е, не винаги, разбира се. Ако някой ви пили, че все не носите риба, а харчите много пари, или започнете да усещате вътрешно напрежение, което най-често се дължи на липса на фосфор в организма – не е фатално да приберете някоя пъстърва. Ако ще го правите – нека да е в реки, където има много риба. Над 25, даже 30 сантиметра - през не повече от двеста метра, и много маломерни риби между големите. Така ще нанесете по-малко вреда на популацията, понеже големите, от друга страна, излапват малките  Но никога не прибирайте повече отколкото стигат за едно ядене на семейството. И никога не прибирайте риби по-големи от 40 см., защото техният генетичен материал е много ценен. Добре е до пълното прилагане на C & R да се стигне постепенно, не насила и без напрежение – само тогава удоволствието ще е пълно, а резултатът - траен. /Авторът е в предпоследна фаза горе долу/
        Обаче има нещо много важно – винаги спазвайте правилата за опазване на рибите, дори и да сте решили този ден да прибирате улова. Понякога, след хващането на рибата – просто сърцето не ви дава да я пъхнете в коша /най-често заради уникалната й борбеност или красота/ - и ще ви се иска да я пуснете. Оставете - на себе си и на нея - възможността за това.

ВАЖНО
Лошо наранени риби е по-добре да бъдат прибрани за излапване, отколкото пуснати обратно! Също и такива, които след дълги опити да бъдат свестени обръщат корема. Задължително изключение е, ако са маломерни. Тогава трябва да се спази законът – т.е. да се пуснат независимо от състоянието им. Вероятно е по-добре да се утрепат и хвърлят в храстите, ама сърце не ми дава да го препоръчам това.

  1. Популяризиране на идеята
    Никога не генерирайте спорове и караници с хората, които не следват вашите правила /не само за пускането на рибите, а и за методите в пъстървовия риболов/. Това най-често предизвиква обратна реакция, с търсене и намиране на основания срещу идеята. /Когато има снимки на оваляни в кал риби, или нагълтали воблера „до гъза” – основания никак не е трудно да бъдат открити от всеки, който разбира поне малко.  Също и когато основни идеолози на някои от видовете риболов препоръчват да се изкормват рибите, та да се видело какво ядат в момента. Целта на тази низост била увеличаване на успеха в риболова, т.е. – на удоволствието/.
    Ако изкрещиш на някого в ухото – „ХВАНИ И ПУСНИ” – най много да му спукаш тъпанчето. Защото, както стана дума в началото – за извършването на този акт, човекът трябва да преодолее инстинктите си, а това никак не е лесно.
    Използвайте обратния подход – споделяйте прекрасното усещане, не пестете похвали за всеки, който е постъпил както трябва, препоръчайте им поне веднъж да опитат. Така, рано или късно, още някой ще налапа куката.
  2.  ХВАНИ и ПУСНИ .....   и законодателството
    Не е добре тази идея да се превърне в задължителна мярка, която да се включи в законодателството. Поне не във всички водни обекти – защото ще има възражения и съпротива.
    Държавата не бива да въвежда това правило за всички реки. Тя и без това не може да се справи с бракониерите дори, та камо ли с тази по-сложна материя. Българската Риболовна Практика има отколешни традиции – риболовът да е с ниски държавни такси и поради това - общодостъпен. И всеки да може да си прибира улова.
    Достатъчно е да има подобни ограничения в част от реките, като изборът на такива реки е желателно да се извърши съвместно с местните общности и неправителствени организации, имащи отношение по въпроса.
    Както вече стана дума – най-добрият вариант,  и с най-трайни резултати, ще се постигне не насила, а доброволно и чрез стимули като добрите примери и поощренията. Ако това не помогне – най-вероятно като свършат всички риби, на народа ще му дойде ъкълът.
    Дори и да стане задължително в закона за всички реки– гордата съпротива ще доведе до криене на улова под камъните, в храсталаци или не дай боже – в гащите. /Тази срамна сцена е съвсем възможна в пъстървовия риболов. Авторът е бил свидетел като прохождащ риболовец през соц-а, когато имаше строг контрол, а сигурно се практикува и сега/.


Заключение:
Голяма част от казаното до тук важи и при риболова на всички останали видове риби и се препоръчва в повечето чужди източници по въпроса. Разбира се, при пъстървите правилното прилагане на  C & R е от най-голямо значение, защото те най-лесно и бързо умират, а са най-ценният и бързо изчезващ вид в Българските реки и водоеми.
Прилагането на описаните правила неминуемо ще доведе до откачане на някоя риба, не дай боже и на „Митичната”! В такива случаи рибата спокойно може да бъде преброена за хваната – с ясното съзнание, че е изтървана заради мерките по опазването й. /Пък то може да е било заради друго, ама нейсе/. Ако е била „Тя” –  пак може да се хване при следващ излет /Ако не мине оттам авторът на този материал, разбира се. Едно - че не ги лови напоследък, и второ – вече няма никакъв фосфор в организма/.

Очевидно е, че спазването на всички описани ограничения от по-новите в занаята най-често би довело до близки до нулата резултати в риболова – поне в началото. Но колкото по-добри ставате – толкова повече ще се замисляте по тези въпроси, и налагайки си нарастващи самоограничения - някой ден ще се превърнете в едни завършени C & R майстори на пъстървовия риболов
 
Накрая – ето синтезирани правилата, които трябва да спазвате, за да опазвате природата и рибите качествено:

І. За местообитанията:

  1.  Никога не променяйте нищо по естественото състояние на реките – не чистете клони, не правете нови прагове и др.
    2.    Не използвайте оловни утежнения.
    3.    Газете колкото може по-малко в коритата на реките.
    4.    Почиствайте боклуци, доколкото е възможно

ІІ. Опазване на рибите

  1.  Ограничавайте до минимум  контакта с маломерни риби, използвайки едри примамки и куки.
    6.    Ако установите, че е зарибявано и ври от маломерни риби – сменете участъка.
    7.    Не посещавайте често едни и същи участъци на реките.
    8.    Ако рибите ви нагълтват често – ограничете риболова с естествена стръв.
    9.    Използвайте здрави влакна
    10.    Използвайте фабрични куки без контри /barbless/ или с премачкани контри.
    11.    Иползвайте най-тънките възможни куки. Куките винаги трябва да са прави, а не орловки или полуорловки.
    12.    Никога не използвайте за стръв различни видове хайвер или продукти, наподобяващи хайвера.
    13.    Не използвайте повече от една примамка на линията /стръв и муха, две или повече мухи/.
    14.    След регистриране на кълването, не изчаквайте със засичането.
    15.    За риболова с блесни и воблери – използвайте примамки само с една единична кука без контри.
    16.    Рибите не трябва да бъдат вдигани над водата, когато това е възможно.
    17.    За по-едрите риби трябва да се използва кеп без възли.
    18.    Не замятайте примамки в места, от които не можете да извадите рибата.
  2.  Не вадете рибата от водата, когато е възможно. Никога - ако е нагълтала.
    20.    Използвайте кохер или клещи за да откачите рибата.
    21.    Не слагайте рибата върху земя, трева, камъни или другаде.
    22.    Пипайте я само с намокрени, охладени ръце, като я държите над водата.
    23.    Не пипайте хрилете и очите.
    24.    Не стискайте рибата.
    25.    Дръжте я за долната челюст/ако не е много голяма/ или я поддържайте с цяла ръка отдолу.
    26.    Ако ще я снимате – използвайте кеп и не губете време – апаратът винаги трябва да е под ръка и готов.
    27.    Не измервайте рибата точно – така се губи време. Използвайте за мярка само педята.
    28.    Най-добре - снимайте освободената риба.
  3.  Само за естествена стръв – ако рибата е нагълтала – срежете влакното до устата и тогава я пуснете
    30.    Пускайте рибите плавно и внимателно, без да ги хвърляте от високо.
    31.    Пускайте ги в неподвижна или много бавна вода, никога в течението.
    32.    Ако трябва рибата да се свести – леки движения напред назад, с главата насочена срещу бавно течение помагат.
    33.    Пуснете рибата над вира, в който сте я хванали.
  4.  При снимки – демонстрирайте описаните тук правила.


Автор:
Димитър Куманов

В написаното по-горе са използвани като допълнителни източници:
1. Етичен кодекс на Риболовен Клуб „Балканка” – София
2. Catch and Release – How To Do It Properly – William D. Anderson
3. Catch-and-release angling: A review with guidelines for proper fish handling practices.  S.
     J. Casselman, Fisheries Section, Fish and Wildlife Branch, Ontario Ministry of Natural
     Resources July 2005

Catch-and-release angling: A review with guidelines for proper fish handling practices
S. J. Casselman
Fisheries Section
Fish and Wildlife Branch
Ontario Ministry of Natural Resources
July 2005


Catch-and-Release Guidelines
Most catch-and-release research to date has focused on examining species-specific
responses to potential factors which affect mortality. However, due to the large number of
studies that have been completed to date, a number of general trends are emerging. Thus, while
caution should be used when applying species-specific findings to other species, the following
recommendations are, given the available knowledge base, general guidelines to be used to
reduce catch-and-release mortality for most species.
Angling Techniques
• Circle hooks should be used as they will minimize the chance of deep hooking.
• Barbless hooks are recommended as they are easier to remove and therefore reduce
handling time.
• The use of live/organic bait should be discouraged as it increases the likelihood of deephooking.
• The use of artificial lures should be encouraged.
• Fishing lines must not be left unattended as unattended lines have a greater chance of
deeply hooking a fish.
• Fishing line used should be appropriate to the species of fish being sought. This will
prevent line breaking and reduce playing time.
• Avoid angling during extreme water temperatures, both hot and cold, if you plan on
releasing your catch.
Landing a Fish
• Angled fish should be retrieved as quickly as possible to prevent fish exhaustion.
• Fish should be landed by hand where possible.
• Where a landing net is required, it should be knotless and preferably made of soft rubber.
• When landing extremely large fish (e.g. muskellunge), the use of landing cradle should
be considered.
12
Handling and Photographing a Fish
• Keep fish in the water as much as possible to minimize air exposure.
• Never place your fingers through gills or in the eyes.
• Don’t hold heavy fish by the jaw as this may damage the jaw and vertebrae.
• Hold large fish horizontally and support its body to avoid damage to the internal organs.
• Use wet hands or wet cloth gloves to handle the fish.
• Have camera ready prior to landing fish to minimize air exposure.
• If possible, photograph the fish while in water.
Unhooking a Fish
• Have longnose pliers available to back the hook out.
• Remove the hook quickly, keeping the fish underwater.
• If the fish is deeply hooked, cut the line and release the fish as quickly as possible.
• Avoid using stainless steel hooks as they take longer to corrode if left in the fish.
Depressurization
• Avoid fishing deeper (5-6 m) waters if you intend to release your catch.
• Consider depth of capture when deciding on whether or not to release a fish.
• Release the fish quickly after it is landed.
• Avoid artificial swim bladder deflation (“fizzing”).
Revival
• If there is current, hold the fish upright, facing into the current.
• If there isn’t any current, gently move fish back and forth in the water until gill
movements return to normal and it is able to maintain its balance.
• When the fish begins to struggle, let it swim away.

<